Луд човек! Какво е първото нещо, което идва на ум при това описание? Безмозъчен странник, отдавна загубил разума си? Или самоубиец, мазохист, отдал живота си на дейност, по-позната на обществото като „нелепост“, „безсмислие“ или „провал“? Не, думата „луд“ има друго значение. В това есе ще открием същинския принос на и развием идеята за лудия човек – разумът, който чрез качества като храброст, безкористност, решителност и дързост реализира промяната, развива света и движи колелата на живота.

Промяната е неизбежна, динамичното развитие на битието е в естеството на живота и още повече човешката природа. Лудите играят ролята на „катализаторите“ на тази промяна – те я подклаждат чрез идеи, изготвят я чрез последвалото раздвоение на обществото и така успяват да я внедрят във всеобщия разум, откъдето тя вече е настъпила и сама продължава да се доразвива. Като човешки род не можем да избягаме от тази промяна, а даже я търсим, защото тя е ключа към развитието и прогреса. А лудите хора помагат именно с това. 

Изменение, трансформация, поврат – макар и с много имена, промяната е единственото нещо, което остава постоянно. В цялостната си история хората, въпреки ролята си на най-иновативните, интелигентни и адаптивни представители на живата среда, познати до момента, опитвайки се да се противопоставят на, спрат или дори само забавят промяната, биват съкрушени безконечен брой пъти. От друга страна тези, които я приемат и прилагат в хода на своите практики, които са наясно, че нямат контрол над всичко и се движат редом с кръговрата на живота, успяват да насочат настоящето и бъдещето към по-добро за себе си и околните. Всяка еволюция, революция, отделна епоха от човешката история и дори събитие е доказателство за това.  Следователно можем да заключим, че промяната е богатството, благодарение на което се развиваме и съществуваме, и че е това, което придава живопис на човешката раса и история. 

Лудите са носители на промяната – те постигат това чрез изразяване на крайно мнение, най-често чрез постъпка, редица действия или слово, като това има далеч не символичното символично значение на първата искра, предизвикваща реакцията – реакцията на хората, обществото, света. Според великия пълководец, стратег и мислител Сун Дзъ смелостта е един от петте добродетели на успешния лидер. В човешката история има редица примери за смели и безкористни луди личности, много малка част от които биват: Галилео Галилей, който защитава хелиоцентризма във време на геоцентризъм и много сурови последствия за оспорващите църквата, Роза Паркс, която отказва да отстъпи мястото си в автобус на бял човек, предизвиквайки бойкот на автобусите в Монтгомъри и превръщайки се в значима фигура в американското движение за граждански права, Мария Кюри, пионер в областта на физиката и химията, която оспорва нормите на пола в науката и става първата жена, спечелила Нобелова награда, като я получава два пъти в различни научни области и Махатма Ганди, който води Индия към независимост чрез ненасилствено гражданско неподчинение, като оспорва британското колониално управление и вдъхновява движения за граждански права и свобода по целия свят. Тази инициатива, тази решителност и готовност за действие, е това, което е нужно на масите, за да обмислят случката/събитието/фактите и да се сдобият със собствено мнение, а когато голям брой хора или общности свършат това, то тогава и само тогава си проличават приликите и различията между всички нас, тогава се развиваме, тогава светът се разделя, за да се обедини в нов, променен такъв. Тогава решаваме дали да останем в стария, или да се осмелим да преминем в новия и да израснем като личности. 

Много хора твърдят обаче, че лудите са опасни, непредсказуеми и непредвидливи. Не всеки луд човек има добри намерения, не всеки познава граници. Нищо не пречи на един луд човек да бъде и истински луд, а напротив – даже помага на решителността и готовността им. Както за успехи, така и за ужасяващи злощастия, причинени от луди хора, има безпределен брой примери: Тед Качински, известен още като Юнабомбър: математик, превърнал се в местен терорист, който от 1978 до 1995 г. провежда общонационална кампания за бомбени атентати в Съединените щати, като екстремните действия на Качински са продиктувани от неговите антитехнологични и антииндустриални възгледи, Андреас Лубиц, немският втори пилот, който умишлено разбива полет 9525 на Germanwings във Френските Алпи, в резултат на което загиват всички 150 души на борда, като екстремните действия на Лубиц отново биват продиктувани от проблеми, свързани с психичното здраве и желание за самоубийство, Джим Джоунс, основател на „Храма на народа“, който организира масовото убийство и самоубийство на над 900 свои последователи в Джоунстаун, Гвиана, през 1978 г., като зловещите действия на Джоунс са продиктувани от неговия мегаломански лидерски стил и параноидни убеждения, и други. 

Страхувайки се от тях или възхищавайки им се, ние не можем да предотвратим появата на неконвенционални личности и мислители измежду нас. Те са естествена част от човешката природа, която има своя принос към изграждането на човешката раса такава, каквато е. Въпреки пораженията, на които тези луди хора са способни, историята показва, че цялостното въздействие на тези бунтари е положително. Както всеки човек, така и цялото човечество се учи най-добре от грешките си, следователно лудите, независимо добронамерени, или не, приближават света към по-добро бъдеще.