Рафаил Камбуров, 8.клас
Ричард Файнман е един от главните учени в проекта “Манхатан”, дал на света първата атомна бомба и довел до загуба на живот, оценявана на 200 хиляди души, но това есе няма да се опита да даде мнение за етиката или нейния дефицит на този катастрофален момент в човешката история, а ще тълкува невероятната сила на думите, чиято способност за разруха е по-силна от модерните ядрени глави. Ричард Файнман пише в книгата си “Смисълът на всичко това” за цената на науката. Той задава паралел с метафората: “На всеки човек е даден ключ към райските порти. Същият ключ отваря и вратите на ада”. Именно това е силата на думите. Думите могат да отворят портите на рая, но могат и да пратят човечеството в ада.
Думите имат силата да унищожават и да опустошават. За държавника думите са силно средство за масов контрол, за върховния военен главнокомандващ думите са способни да унищожават войници, както артилерията не може, а за нас, плебеите в абстрактната световна силова йерархия, словото е способно да нанася социално летални увреждания на нашите неприятели.
Човешката склонност да изменя истината в негова полза е трансцендентна. По подобие на пръстена от “Властелинът на пръстените”, лъжата е способна да корумпира всекиго, но ефектът ѝ е най-изразен и най-мощен при най-силните в “световната силова йерархия”. Поради тази причина, лъжите, които държавниците в исторически план са казвали на техните граждани и поданици са били особено силни. Това средство за масов контрол е кръстен “пропаганда”, което явление има разрушителни последствия при неговата злополука. Пример за крайна пропаганда е диктатурата в Япония по време на Втората световна война. В резултат от нея, японските войници са извършвали актове на самоубийство, хвърляйки се в морето, за да не бъдат заловени, а също извършвали камикадзе. Този режим показва силата на пропагандата, едно от многото лица на оръжейните думи.
Както Сун Дзъ пише в “Изкуството на войната”, “Върховното изкуство на войната е да покори врага, без да се бори” и “Борбата и завладяването във всички битки не е върховното съвършенство; върховното съвършенство се състои в прекъсване на съпротивата на врага без борба.”. Именно в неговия трактат, Сун Дзъ, който е сред най-великите генерали в историята, налага тезата, че върховните стратези побеждават опонента преди да възникне битката. Сред най-важните заключения е нуждата от морал на войниците. Липсата на морал води до нежелание за водене на борба, което води до безредие. Това е най-опасната възможност за една военна единица. Добрият генерал е способен да използва думите за подобряването на морала на редника, като го убеждава в “скоро идващата победа”. Върховният генерал е способен да използва думите като оръжие, по-силно от ракетните съоръжения и артилерията, за създаването на безредие, което, както вече забелязахме, води до смъртта на военни структури. Подобен механизъм е използван в Първата световна война, където Кралските военновъздушни сили пускат брошури от самолети над немски окопи, с цел унищожаването на техния морал, което и постигат. Тази тактика показва силата на унищожаването на морала, второ лице на оръжейните думи.
До сега, говорейки за държавници и генерали, каквито повечето от нас не сме, е възможно да изглежда, че оръжейните думи се използват само от най-силните, но това е грешно твърдение. В нашето ежедневие ние използваме тези средства не за грандиозни цели, като победа над вражеска държава, а за отмъщение. Всеки човек е способен да клевети и да обижда и в това отношение използва оръжейни думи, но майсторство в манипулацията се постига от малцина души. Това приложение на думите се състои в систематичното, безскрупулно разрушаване на нечия репутация. Лошата репутация води до липса на доверие и наложеното “изгнание” от социални кръгове. Споменатите резултати могат да бъдат резюмирани като “социалната смърт” на човека. Тази горчива евентуалност показва силата на междуличностните манипулативни подходи, третото лице на оръжейните думи.
Той, който оформя думите като оръжия, ги създава с по-голяма разрушителност от всеки ковач. Дали е държавен глава, дали се разпорежда с легиони от подчинени, готови на смърт, дали е сервитьор, той има възможността да опустошава неприятеля не с барут, а с думи. Думите са сред най-опасните оръжия. А те са на една ръка разстояние. Това са оръжейните думи. Това е директорът на успех и разруха.
