Аделина Доровска, 8.клас
Често се срещаме с идеята че трябва да предпазваме българския език. Да го обришем от калта и да покажем красотата му. Но какво е българският език? Та не е ли той езикът, който говори българският народ, с всичките му разновидности? Не са ли български диалектите на различните градове? Не са ли български съкращенията и изразите на тийнейджърите и неразбираемите архаизми на прабабите ни? Български са. Та нали използват нашата азбука, базирани са на нашите думи, или нашите думи са базирани на тях. Но тогава става по-сложно. А български ли е шльокавицата? Български ли са чуждите думи, в кой момент те са твърде много и вече не е български? Сега, виждам как ставате да кажете, че за пазене е само книжовният български. Но залагам живота си, че вие не се придържате към него. И няма нужда. Български е езикът, който звучи над Витоша и Балкана. Езикът расте и се променя с народа и днес ние не сме народът на Цар Борис и Симеон, най-богатите от нас тепърва пишещи на глаголица, не сме народът на Ботев и Левски, борещ се за свобода и създаващ първите училища от векове. Ние сме резултатът от техните усилия, ние сме тук, за да сме новите герои на България и нашият език е българският език. И в чест на тях е наш дълг да продължим да растем, не просто да пазим старото, а в негова чест да създаваме ново, да извадим България от възхвалителната летаргия и я направим нашата държава, държавата на хората живи сега, живеещи в нея.
Езикът е преди всичко средство за комуникация, той съществува, за да се предава информация възможно най-ефикасно, и ако това налага изтриването на думи и изрази, то това е правият път. За да предпазим езика трябва да му позволим да се развива. Да просъществува тази негова версия, която върши най-добра работа дори когато някой, отдавна мъртъв, пра, пра, дядо би я посочил като опетняване на езика. Езикът еволюира, адаптира се към времето и хората, от които се говори, остава този, който е най-полезен. Това е нормално, даже правилно, би било по-странно ако днес тийнейджърите си чатехме на езика, на който е писала средновековната аристокрация. Езикът не е спомен, не е езикът на нашите деди, затворен във времева капсула, езикът е средство, оръжие, не изоставено и ръждясало, а подостряно и подобрявано всеки ден.
А така мразените заемки, думи, за които ние имаме вече съществуващо наименование, но някак навлизат в речта ни. Ще кажете, че те петнят езика, но думи се заменят всеки ден. Колко от думите, написани от Кирил и Методий са останали до днес? Вероятно не много, та първото произведение на български е преведено за да можем да го учим. България не е изолирана от света и езикът рефлектира това, и да, знам че ‚отразява‘ е българската дума, но точно такива дребни, почти неусетими разлики в тона и значението, правят нашият език по-нюансиран. Има ли изобщо българска дума за това? Пъстър? Не е съвсем същото. Та тези сближавания с другите езици ни приближават до тях като народи, все пак ние сме деца на света и в ера на такава глобална комуникация е логично българският да се съобрази, че сега, повече от всякога, се говорят и други езици. Огромна част от България говори на повече от един език, и като език на нашия народ, българският трябва да се адаптира към вече разширения с други езици речник на хората.
А не изтрива ли това историята, ах, безценната българска история? Хванала ни в своята клопка, оставяща ни да възхваляваме времена, които нашите прабаби не помнят. И преди да станете, готови да ме изгорите на клада, защото как мога така пренебрежително да се отнасям към нашите герои, към Левски, към Вазов и Каравелов, към царете и към хъшовете, та едно време България е била на 3 морета, най-старата европейска държава, за какво са се борили тези наши идоли, за какво са дали животите си? За България, но не за тяхната, а за бъдещето на България. За да можем ние да продължим тяхната традиция и да дърпаме България напред. Чували сме за как най-лесно изостава този който отказва да се промени. Та това е България, България чиито чеда я напускат, защото тя не се движи напред. Но ние сме България, ние можем да променим това, ние можем да сме бъдещето на България. Да сме бъдещето на българския език.
