Георгиос Титопулос, 8.клас
Българският език играе изключително важна роля в моя живот, тъй като това е езикът на моята майка и аз съм роден, живея и уча тук. Езикът, на който съм проговорил обаче е този на моя баща – гръцки. Този факт ме задължава да полагам системни усилия да владея добре и двата езика, за да мога да вникна в невероятната история и култура на двата съседни и толкова различни народа.
Българският език заема много специално място в сърцето ми, защото всеки един от учителите ми по български до момента са оставили значителна следа от тяхната душевност в мен. Благодарение на тях аз се считам за добър човек и всеки ден се опитвам да се усъвършенствам.
Първата ми учителка, от която не си спомням много, беше изключително благороден човек – грижовна, спокойна и подредена. Освен на буквите, тя ме научи да бъда внимателен, да спазвам правилата, да разчитам на себе си и да съм учтив към хората около мен. За съжаление с нея се разделихме внезапно в средата на учебната година, тъй като нелепо загуби детето си.
Светът на книгите и на богатата палитра на българския език ми разкри една много усмихната и позитивна жена, чието име е близо до моето - Гергана. За нея няма трудни и невъзможни неща в овладяването на граматиката и правописните правила и всичко е лесно, когато се готвиш навреме и полагаш системни усилия. Гери има огромна усмивка, общува с децата с любов и топлота и безкрайно уважава традициите и семейните ценности. Тя остава в моите спомени като винаги мила и готова да помогне.
С учителката ми от прогимназията са свързани спомените ми от трудния седми клас, подготовката за НВО и стреса покрай него. Покрай нея заобичах българската литература. Тя е весела и оригинална и може да представи всички произведения по забавен и лесен за разбиране начин. Въображението от сцените, които си представях от „Стани, стани, юнак балкански“ на Добри Чинтулов до „По жицата“ на Йовков ми помогна да изградя представа за живота на българите от онова време, за обичта им към Родината, трудолюбието и безкористността им.
В заключение искам да споделя, че за мен пътят към българщината и любовта към езика минава през успешно изпълнената мисия на Учителите, както и на отдадеността на децата. Ролята на семейството е също незаменима и само в синхрон може да постигнем Любов – към езика, към себе си и към света.
